Гризачи

   Човек съжителства и се бори с вредните гризачи от най-древни времена. Едва ли има населено място, в което да няма едни или други гризачи. Гризачите се

отнасят към раздел Rodentia (Glires) от големия клас на бозайниците Mammalia. От общо известните 2500 вида гризачи плъховете са около 500 вида, а мишките около 130. Хранят се както с растителна, така и с животинска храна като нанасят изключително големи щети, изяждайки и похабявайки огромни количества храни и фуражи. Те нагризват и пробиват с острите си резци почти всичко, което се изпречи на пътя им. По данни на Световната Здравна Организация те унищожават или замърсяват и така правят негодни за употреба около 33 млн.т. хранителни запаси за година, или 3,5% от складираните зърнени храни в света въобще не достигат до трапезата на човека. От големия брой гризачи три вида са синантропни (тези, които обитават населени места): сив или обикновен плъх (Rattus norvegicus), черен или корабен плъх (Rattus rattus) и домашна мишка (Mus musculus). В нашата страна са разпространени и трите вида синатропни гризачи. Гризачите населяват Земята от Екватора почти до крайния север. Продължителната съвместна еволюция е довела до изграждането на редица черти в поведението на гризачите необходими за извличане на максимална полза от човешкия бит и същевременно за предпазване от пряк контакт с хората.

   Сив или обикновен плъх (Rattus norvegicus) - Космополитен вид, разпространен в най-разнообразни биотопи на почти всички страни на света, „най-популярният" гризач и несъмнено най-вредното животно на Земята. Тясно свързан с местообитанията на хората, населява жилища, складове, мазета, ферми, канализационната мрежа, подземни съоръжения, пристанища, месокомбинати и други производствени предприятия, сметища и др. На дължина достига 150—250 mm, опашката е гола, по-къса от тялото , ухото 18—20 mm, теглото е до 500 g за женските и до 600 g за мъжките. Муцуната е притъпена, ушите са по-къси, между пръстите на задните крака има зачатък на плавателни ципи. По-едър, по-силен и нападателен, отколкото черният плъх. Размножава се много бързо и има висока плодовитост — до седем поколения годишно. След триседмична бременност женската ражда 5— 20 малки, които стават полово активни след три месеца. Живее 2-3 години, при ниска численост и до 4 години. Резците са остри и на дължина нарастват средногодишно с 13см. Средно за денонощие изяжда 20—75 g храна и изпива 25—30 cm3 вода. Има голямо епидемиологично значение и затова е обект номер едно за дератизацията на населените места и фермите. 

 

ЧЕРЕН КОРАБЕН ПЛЪХ (Rattus rattus)  

 
   Домашната мишка е дребен гризач с различни нюанси на сивия цвят космена покривка. Възрастните екземпляри тежат между 15 и 30 гр. Тялото им е дълго 15-20 см, като половината се пада на опашката. Достига полова зрялост на 2-3 седмична възраст и след 20 дневна бременност ражда 7-13 малки. Може да роди 5-10 пъти годишно. Нуждае се често от вода, достъпът до която и влажността на въздуха е задължително условие за оцеляването й. Има много ускорена обмяна на веществата и се нуждае от значителна енергия за съществуването си, поради което по-голямата част от биологичната активност отделя за храна. Продължителността на живота им е около 1 година

   Гризачите са не само неприятни, но и опасни съжители. Те са резервоари и разпространители на повече от 40 заразни заболявания по хората и животните. За редица заболявания като туларемията, листериозата, лептоспирозата и Ку-треската се счита, че гризачите са основен резервоар на инфекциозните причинители. При други заболявания като бяс, бруцелоза, туберкулоза, антракс, паратуберкулоза, салмонелози и др., гризачите имат второстепенно значение за разпространението им, но съхраняват причинителите им в популациите си за дълъг период. Всичко това налага при възникване на епизоотичнато огнище унищожаването на вредните гризачи да бъде една от първите мерки, целящи ограничаването и ливидирането му.

   За унищожаване на гризачите най–радикален и успешен метод е използването на съвременни антикоагулантни родентициди - препарати приготвяни от различни химични средства. Броят на отровните точки трябва да бъде съобразен с гъстотата и разположението на убежищата на гризачите. Целта е всички членове от всяко семейство гризачи, което се състои минимум от 5-6 екземпляра, да имат свободен достъп до отровната примамка в периметъра на тяхното постоянно обитание. Ефектът от дератизация, проведена с недостатъчно количество отровна примамка или некачествени слабопривлекателни примамки винаги е частичен. За всички проведени дератизации се инструктират своевременно работниците и персонала и се съставят протоколи с точно отбелязване вида на ползваните родентициди, количеството препарати и схема на отровните точки, с която е запознат целия персонал.